Произношение | разноре́чило |
Начальная форма | разноречить |
Инфинитив | нет |
Категория личности/безличности | личный |
Наклонение | изъявительное |
Транзитивность | непереходный |
Вид | несовершенный |
Время | прошедшее |
Род | средний |
Число | единственное |
Спряжение | 2-е спряжение |
Возвратность | невозвратный |
наст. | прош. | повелит. | ||
---|---|---|---|---|
Я | муж. р. | разноречу | разноречил | |
жен. р. | разноречила | |||
Ты | муж. р. | разноречишь | разноречил | разноречь |
жен. р. | разноречила | |||
Он | разноречит | разноречил | ||
Она | разноречила | |||
Оно | разноречило | |||
Мы | разноречим | разноречили | ||
Вы | разноречите | разноречили | разноречьте | |
Они | разноречат | разноречили |
разн — корень,
о — соединительная гласная,
реч — корень,
и — суффикс,
л — суффикс,
о — окончание.
часть речи | слово |
---|---|
Глагол | разноречить |
Прич. действ. прош. | разноречивший |
Прич. действ. наст. | разноречащий |
Дееприч. наст. | разнореча |