Произношение | разноре́чьте |
Начальная форма | разноречить |
Инфинитив | нет |
Категория личности/безличности | личный |
Наклонение | повелительное |
Транзитивность | непереходный |
Вид | несовершенный |
Число | множественное |
Спряжение | 2-е спряжение |
Возвратность | невозвратный |
наст. | прош. | повелит. | ||
---|---|---|---|---|
Я | муж. р. | разноречу | разноречил | |
жен. р. | разноречила | |||
Ты | муж. р. | разноречишь | разноречил | разноречь |
жен. р. | разноречила | |||
Он | разноречит | разноречил | ||
Она | разноречила | |||
Оно | разноречило | |||
Мы | разноречим | разноречили | ||
Вы | разноречите | разноречили | разноречьте | |
Они | разноречат | разноречили |
разн — корень,
о — соединительная гласная,
реч — корень,
ь — суффикс,
те — окончание.
часть речи | слово |
---|---|
Глагол | разноречить |
Прич. действ. прош. | разноречивший |
Прич. действ. наст. | разноречащий |
Дееприч. наст. | разнореча |