Произношение | магни́тимо |
Начальная форма | магнитимый |
Форма | краткое |
Залог | страдательное |
Транзитивность | переходное |
Вид | несовершенный |
Время | настоящее |
Род | средний |
Число | единственное |
Возвратность | невозвратное |
магнит — корень,
имо — окончание.
часть речи | слово |
---|---|
Глагол | магнитить |
Прич. страд. прош. | магниченный |
Прич. кр. страд. прош. | магничен |
Прич. страд. наст. | магнитимый |
Прич. кр. страд. наст. | магнитим |
Прич. действ. прош. | магнитивший |
Прич. действ. наст. | магнитящий |
Дееприч. наст. | магнитя |