Произношение | магни́тить |
Начальная форма | магнитить |
Инфинитив | да |
Категория личности/безличности | личный |
Транзитивность | переходный |
Вид | несовершенный |
Спряжение | 2-е спряжение |
Возвратность | невозвратный |
магнит — корень,
и — суффикс,
ть — окончание.
часть речи | слово |
---|---|
Глагол | магнитить |
Прич. страд. прош. | магниченный |
Прич. кр. страд. прош. | магничен |
Прич. страд. наст. | магнитимый |
Прич. кр. страд. наст. | магнитим |
Прич. действ. прош. | магнитивший |
Прич. действ. наст. | магнитящий |
Дееприч. наст. | магнитя |