Произношение | транжи́рящий |
Начальная форма | транжирящий |
Форма | полное |
Залог | действительное |
Транзитивность | переходное |
Вид | несовершенный |
Время | настоящее |
Род | мужской |
Число | единственное |
Возвратность | невозвратное |
Варианты | транжирящий | транжирящий |
Одушевленность | неодушевлённое | |
Падеж | именительный | винительный |
транжир — корень,
ящ — суффикс,
ий — окончание.
часть речи | слово |
---|---|
Глагол | транжирить |
Прич. страд. прош. | транжиренный |
Прич. кр. страд. прош. | транжирен |
Прич. страд. наст. | транжиримый |
Прич. кр. страд. наст. | транжирим |
Прич. действ. прош. | транжиривший |
Прич. действ. наст. | транжирящий |
Дееприч. наст. | транжиря |