Произношение | транжи́римое |
Начальная форма | транжиримый |
Форма | полное |
Залог | страдательное |
Транзитивность | переходное |
Вид | несовершенный |
Время | настоящее |
Род | средний |
Число | единственное |
Возвратность | невозвратное |
Варианты | транжиримое | транжиримое |
Падеж | именительный | винительный |
транжир — корень,
им — суффикс,
ое — окончание.
часть речи | слово |
---|---|
Глагол | транжирить |
Прич. страд. прош. | транжиренный |
Прич. кр. страд. прош. | транжирен |
Прич. страд. наст. | транжиримый |
Прич. кр. страд. наст. | транжирим |
Прич. действ. прош. | транжиривший |
Прич. действ. наст. | транжирящий |
Дееприч. наст. | транжиря |