Произношение | марти́ни́кец |
Начальная форма | мартиникец |
Тип | нарицательное |
Одушевленность | одушевлённое |
Склонение | 2-e склонение |
Род | мужской |
Число | единственное |
Падеж | именительный |
падеж | ед. ч. | мн. ч. |
---|---|---|
Им. | мартиникец | мартиникцы |
Рд. | мартиникца | мартиникцев |
Дт. | мартиникцу | мартиникцам |
Вн. | мартиникца | мартиникцев |
Тв. | мартиникцем | мартиникцами |
Пр. | мартиникце | мартиникцах |
мартин — корень,
ик — суффикс,
ец — суффикс,
ø — нулевое окончание.