Произношение | нави́нчивать |
Начальная форма | навинчивать |
Инфинитив | да |
Категория личности/безличности | личный |
Транзитивность | переходный |
Вид | несовершенный |
Спряжение | 1-е спряжение |
Возвратность | невозвратный |
наст. | прош. | повелит. | ||
---|---|---|---|---|
Я | муж. р. | навинчиваю | навинчивал | |
жен. р. | навинчивала | |||
Ты | муж. р. | навинчиваешь | навинчивал | навинчивай |
жен. р. | навинчивала | |||
Он | навинчивает | навинчивал | ||
Она | навинчивала | |||
Оно | навинчивало | |||
Мы | навинчиваем | навинчивали | ||
Вы | навинчиваете | навинчивали | навинчивайте | |
Они | навинчивают | навинчивали |
на — приставка,
винч — корень,
ива — суффикс,
ть — окончание.
часть речи | слово |
---|---|
Глагол | навинчивать |
Прич. страд. наст. | навинчиваемый |
Прич. кр. страд. наст. | навинчиваем |
Прич. действ. прош. | навинчивавший |
Прич. действ. наст. | навинчивающий |
Дееприч. наст. | навинчивая |