| Произношение | насочини́ |
| Начальная форма | насочинить |
| Инфинитив | нет |
| Категория личности/безличности | личный |
| Наклонение | повелительное |
| Транзитивность | переходный |
| Вид | совершенный |
| Число | единственное |
| Спряжение | 2-е спряжение |
| Возвратность | невозвратный |
| будущ. | прош. | повелит. | ||
|---|---|---|---|---|
| Я | муж. р. | насочиню | насочинил | |
| жен. р. | насочинила | |||
| Ты | муж. р. | насочинишь | насочинил | насочини |
| жен. р. | насочинила | |||
| Он | насочинит | насочинил | ||
| Она | насочинила | |||
| Оно | насочинило | |||
| Мы | насочиним | насочинили | ||
| Вы | насочините | насочинили | насочините | |
| Они | насочинят | насочинили | ||
на — приставка,
сочин — корень,
и — окончание.
| часть речи | слово |
|---|---|
| Глагол | насочинить |
| Прич. страд. прош. | насочиненный |
| Прич. кр. страд. прош. | насочиненнасочинен |
| Прич. действ. прош. | насочинивший |
| Дееприч. прош. | насочинянасочинивнасочинивши |