Произношение | канкрини́та |
Начальная форма | канкринит |
Тип | нарицательное |
Одушевленность | неодушевлённое |
Склонение | 2-e склонение |
Род | мужской |
Число | единственное |
Падеж | родительный |
падеж | ед. ч. | мн. ч. |
---|---|---|
Им. | канкринит | канкриниты |
Рд. | канкринита | канкринитов |
Дт. | канкриниту | канкринитам |
Вн. | канкринит | канкриниты |
Тв. | канкринитом | канкринитами |
Пр. | канкрините | канкринитах |
канкрин — корень,
ит — суффикс,
а — окончание.