Произношение | зафрахто́вывало |
Начальная форма | зафрахтовывать |
Инфинитив | нет |
Категория личности/безличности | личный |
Наклонение | изъявительное |
Транзитивность | переходный |
Вид | несовершенный |
Время | прошедшее |
Род | средний |
Число | единственное |
Спряжение | 1-е спряжение |
Возвратность | невозвратный |
наст. | прош. | повелит. | ||
---|---|---|---|---|
Я | муж. р. | зафрахтовываю | зафрахтовывал | |
жен. р. | зафрахтовывала | |||
Ты | муж. р. | зафрахтовываешь | зафрахтовывал | зафрахтовывай |
жен. р. | зафрахтовывала | |||
Он | зафрахтовывает | зафрахтовывал | ||
Она | зафрахтовывала | |||
Оно | зафрахтовывало | |||
Мы | зафрахтовываем | зафрахтовывали | ||
Вы | зафрахтовываете | зафрахтовывали | зафрахтовывайте | |
Они | зафрахтовывают | зафрахтовывали |
за — приставка,
фрахт — корень,
ов — суффикс,
ыва — суффикс,
л — суффикс,
о — окончание.
часть речи | слово |
---|---|
Глагол | зафрахтовывать |
Прич. страд. наст. | зафрахтовываемый |
Прич. кр. страд. наст. | зафрахтовываем |
Прич. действ. прош. | зафрахтовывавший |
Прич. действ. наст. | зафрахтовывающий |
Дееприч. наст. | зафрахтовывая |