Произношение | забренча́ть |
Начальная форма | забренчать |
Инфинитив | да |
Категория личности/безличности | личный |
Транзитивность | лабильный |
Вид | совершенный |
Спряжение | 2-е спряжение |
Возвратность | невозвратный |
будущ. | прош. | повелит. | ||
---|---|---|---|---|
Я | муж. р. | забренчу | забренчал | |
жен. р. | забренчала | |||
Ты | муж. р. | забренчишь | забренчал | забренчи |
жен. р. | забренчала | |||
Он | забренчит | забренчал | ||
Она | забренчала | |||
Оно | забренчало | |||
Мы | забренчим | забренчали | ||
Вы | забренчите | забренчали | забренчите | |
Они | забренчат | забренчали |
за — приставка,
бренч — корень,
а — суффикс,
ть — окончание.
часть речи | слово |
---|---|
Глагол | забренчать |
Прич. действ. прош. | забренчавший |
Дееприч. прош. | забренчазабренчавзабренчавши |