Произношение | разграфи́л |
Начальная форма | разграфить |
Инфинитив | нет |
Категория личности/безличности | личный |
Наклонение | изъявительное |
Транзитивность | переходный |
Вид | совершенный |
Время | прошедшее |
Род | мужской |
Число | единственное |
Спряжение | 2-е спряжение |
Возвратность | невозвратный |
будущ. | прош. | повелит. | ||
---|---|---|---|---|
Я | муж. р. | разграфлю | разграфил | |
жен. р. | разграфила | |||
Ты | муж. р. | разграфишь | разграфил | разграфи |
жен. р. | разграфила | |||
Он | разграфит | разграфил | ||
Она | разграфила | |||
Оно | разграфило | |||
Мы | разграфим | разграфили | ||
Вы | разграфите | разграфили | разграфите | |
Они | разграфят | разграфили |
раз — приставка,
граф — корень,
и — суффикс,
л — суффикс.
часть речи | слово |
---|---|
Глагол | разграфить |
Прич. страд. прош. | разграфленный |
Прич. кр. страд. прош. | разграфлен |
Прич. действ. прош. | разграфивший |
Дееприч. прош. | разграфяразграфивразграфивши |