Произношение | перезва́нивала |
Начальная форма | перезванивать |
Инфинитив | нет |
Категория личности/безличности | личный |
Наклонение | изъявительное |
Транзитивность | непереходный |
Вид | несовершенный |
Время | прошедшее |
Род | женский |
Число | единственное |
Спряжение | 1-е спряжение |
Возвратность | невозвратный |
наст. | прош. | повелит. | ||
---|---|---|---|---|
Я | муж. р. | перезваниваю | перезванивал | |
жен. р. | перезванивала | |||
Ты | муж. р. | перезваниваешь | перезванивал | перезванивай |
жен. р. | перезванивала | |||
Он | перезванивает | перезванивал | ||
Она | перезванивала | |||
Оно | перезванивало | |||
Мы | перезваниваем | перезванивали | ||
Вы | перезваниваете | перезванивали | перезванивайте | |
Они | перезванивают | перезванивали |
пере — приставка,
зван — корень,
ива — суффикс,
л — суффикс,
а — окончание.
часть речи | слово |
---|---|
Глагол | перезванивать |
Прич. действ. прош. | перезванивавший |
Прич. действ. наст. | перезванивающий |
Дееприч. наст. | перезванивая |