Произношение | клиноста́та |
Начальная форма | клиностат |
Тип | нарицательное |
Одушевленность | неодушевлённое |
Склонение | 2-e склонение |
Род | мужской |
Число | единственное |
Падеж | родительный |
падеж | ед. ч. | мн. ч. |
---|---|---|
Им. | клиностат | клиностаты |
Рд. | клиностата | клиностатов |
Дт. | клиностату | клиностатам |
Вн. | клиностат | клиностаты |
Тв. | клиностатом | клиностатами |
Пр. | клиностате | клиностатах |
клин — корень,
о — соединительная гласная,
стат — корень,
а — окончание.