Произношение | некрома́нту |
Начальная форма | некромант |
Тип | нарицательное |
Одушевленность | одушевлённое |
Склонение | 2-e склонение |
Род | мужской |
Число | единственное |
Падеж | дательный |
падеж | ед. ч. | мн. ч. |
---|---|---|
Им. | некромант | некроманты |
Рд. | некроманта | некромантов |
Дт. | некроманту | некромантам |
Вн. | некроманта | некромантов |
Тв. | некромантом | некромантами |
Пр. | некроманте | некромантах |
некр — корень,
о — соединительная гласная,
мант — корень,
у — окончание.