Произношение | перезвя́кивать |
Начальная форма | перезвякивать |
Инфинитив | да |
Категория личности/безличности | личный |
Транзитивность | непереходный |
Вид | несовершенный |
Спряжение | 1-е спряжение |
Возвратность | невозвратный |
наст. | прош. | повелит. | ||
---|---|---|---|---|
Я | муж. р. | перезвякиваю | перезвякивал | |
жен. р. | перезвякивала | |||
Ты | муж. р. | перезвякиваешь | перезвякивал | перезвякивай |
жен. р. | перезвякивала | |||
Он | перезвякивает | перезвякивал | ||
Она | перезвякивала | |||
Оно | перезвякивало | |||
Мы | перезвякиваем | перезвякивали | ||
Вы | перезвякиваете | перезвякивали | перезвякивайте | |
Они | перезвякивают | перезвякивали |
пере — приставка,
звяк — корень,
ива — суффикс,
ть — окончание.
часть речи | слово |
---|---|
Глагол | перезвякивать |
Прич. действ. прош. | перезвякивавший |
Прич. действ. наст. | перезвякивающий |
Дееприч. наст. | перезвякивая |