Произношение | зата́чивало |
Начальная форма | затачивать |
Инфинитив | нет |
Категория личности/безличности | личный |
Наклонение | изъявительное |
Транзитивность | переходный |
Вид | несовершенный |
Время | прошедшее |
Род | средний |
Число | единственное |
Спряжение | 1-е спряжение |
Возвратность | невозвратный |
наст. | прош. | повелит. | ||
---|---|---|---|---|
Я | муж. р. | затачиваю | затачивал | |
жен. р. | затачивала | |||
Ты | муж. р. | затачиваешь | затачивал | затачивай |
жен. р. | затачивала | |||
Он | затачивает | затачивал | ||
Она | затачивала | |||
Оно | затачивало | |||
Мы | затачиваем | затачивали | ||
Вы | затачиваете | затачивали | затачивайте | |
Они | затачивают | затачивали |
за — приставка,
тач — корень,
ива — суффикс,
л — суффикс,
о — окончание.
часть речи | слово |
---|---|
Глагол | затачивать |
Прич. страд. наст. | затачиваемый |
Прич. кр. страд. наст. | затачиваем |
Прич. действ. прош. | затачивавший |
Прич. действ. наст. | затачивающий |
Дееприч. наст. | затачивая |