Произношение | поотви́нчивать |
Начальная форма | поотвинчивать |
Инфинитив | да |
Категория личности/безличности | личный |
Транзитивность | переходный |
Вид | совершенный |
Спряжение | 1-е спряжение |
Возвратность | невозвратный |
будущ. | прош. | повелит. | ||
---|---|---|---|---|
Я | муж. р. | поотвинчиваю | поотвинчивал | |
жен. р. | поотвинчивала | |||
Ты | муж. р. | поотвинчиваешь | поотвинчивал | поотвинчивай |
жен. р. | поотвинчивала | |||
Он | поотвинчивает | поотвинчивал | ||
Она | поотвинчивала | |||
Оно | поотвинчивало | |||
Мы | поотвинчиваем | поотвинчивали | ||
Вы | поотвинчиваете | поотвинчивали | поотвинчивайте | |
Они | поотвинчивают | поотвинчивали |
по — приставка,
от — приставка,
винч — корень,
ива — суффикс,
ть — окончание.
часть речи | слово |
---|---|
Глагол | поотвинчивать |
Прич. действ. прош. | поотвинчивавший |
Дееприч. прош. | поотвинчивавпоотвинчивавши |