Произношение | перене́рвничайте |
Начальная форма | перенервничать |
Инфинитив | нет |
Категория личности/безличности | личный |
Наклонение | повелительное |
Транзитивность | непереходный |
Вид | совершенный |
Число | множественное |
Спряжение | 1-е спряжение |
Возвратность | невозвратный |
будущ. | прош. | повелит. | ||
---|---|---|---|---|
Я | муж. р. | перенервничаю | перенервничал | |
жен. р. | перенервничала | |||
Ты | муж. р. | перенервничаешь | перенервничал | перенервничай |
жен. р. | перенервничала | |||
Он | перенервничает | перенервничал | ||
Она | перенервничала | |||
Оно | перенервничало | |||
Мы | перенервничаем | перенервничали | ||
Вы | перенервничаете | перенервничали | перенервничайте | |
Они | перенервничают | перенервничали |
пере — приставка,
нерв — корень,
нича — суффикс,
йте — окончание.
часть речи | слово |
---|---|
Глагол | перенервничать |
Прич. действ. прош. | перенервничавший |
Дееприч. прош. | перенервничавперенервничавши |