Произношение | нарезви́лась |
Начальная форма | нарезвиться |
Инфинитив | нет |
Категория личности/безличности | личный |
Наклонение | изъявительное |
Транзитивность | непереходный |
Вид | совершенный |
Время | прошедшее |
Род | женский |
Число | единственное |
Спряжение | 2-е спряжение |
Возвратность | возвратный |
будущ. | прош. | повелит. | ||
---|---|---|---|---|
Я | муж. р. | нарезвлюсь | нарезвился | |
жен. р. | нарезвилась | |||
Ты | муж. р. | нарезвишься | нарезвился | нарезвись |
жен. р. | нарезвилась | |||
Он | нарезвится | нарезвился | ||
Она | нарезвилась | |||
Оно | нарезвилось | |||
Мы | нарезвимся | нарезвились | ||
Вы | нарезвитесь | нарезвились | нарезвитесь | |
Они | нарезвятся | нарезвились |
на — приставка,
резв — корень,
и — суффикс,
л — суффикс,
а — окончание,
сь — постфикс.
часть речи | слово |
---|---|
Глагол | нарезвиться |
Прич. действ. прош. | нарезвившийся |
Дееприч. прош. | нарезвясьнарезвившись |