Произношение | анастигма́там |
Начальная форма | анастигмат |
Тип | нарицательное |
Одушевленность | неодушевлённое |
Склонение | 2-e склонение |
Род | мужской |
Число | множественное |
Падеж | дательный |
падеж | ед. ч. | мн. ч. |
---|---|---|
Им. | анастигмат | анастигматы |
Рд. | анастигмата | анастигматов |
Дт. | анастигмату | анастигматам |
Вн. | анастигмат | анастигматы |
Тв. | анастигматом | анастигматами |
Пр. | анастигмате | анастигматах |
анастигм — корень,
ат — суффикс,
ам — окончание.