Произношение | перезакажи́те |
Начальная форма | перезаказать |
Инфинитив | нет |
Категория личности/безличности | личный |
Наклонение | повелительное |
Транзитивность | переходный |
Вид | совершенный |
Число | множественное |
Спряжение | 1-е спряжение |
Возвратность | невозвратный |
будущ. | прош. | повелит. | ||
---|---|---|---|---|
Я | муж. р. | перезакажу | перезаказал | |
жен. р. | перезаказала | |||
Ты | муж. р. | перезакажешь | перезаказал | перезакажи |
жен. р. | перезаказала | |||
Он | перезакажет | перезаказал | ||
Она | перезаказала | |||
Оно | перезаказало | |||
Мы | перезакажем | перезаказали | ||
Вы | перезакажете | перезаказали | перезакажите | |
Они | перезакажут | перезаказали |
пере — приставка,
закаж — корень,
ите — окончание.
часть речи | слово |
---|---|
Глагол | перезаказать |
Прич. страд. прош. | перезаказанный |
Прич. кр. страд. прош. | перезаказан |
Прич. действ. прош. | перезаказавший |
Дееприч. прош. | перезаказавперезаказавши |