Произношение | зарегочи́ |
Начальная форма | зареготать |
Инфинитив | нет |
Категория личности/безличности | личный |
Наклонение | повелительное |
Транзитивность | непереходный |
Вид | совершенный |
Число | единственное |
Спряжение | 1-е спряжение |
Возвратность | невозвратный |
будущ. | прош. | повелит. | ||
---|---|---|---|---|
Я | муж. р. | зарегочу | зареготал | |
жен. р. | зареготала | |||
Ты | муж. р. | зарегочешь | зареготал | зарегочи |
жен. р. | зареготала | |||
Он | зарегочет | зареготал | ||
Она | зареготала | |||
Оно | зареготало | |||
Мы | зарегочем | зареготали | ||
Вы | зарегочете | зареготали | зарегочите | |
Они | зарегочут | зареготали |
за — приставка,
регоч — корень,
и — окончание.
часть речи | слово |
---|---|
Глагол | зареготать |
Прич. действ. прош. | зареготавший |
Дееприч. прош. | зареготавзареготавши |