Произношение | аккредито́ван |
Начальная форма | аккредитованный |
Форма | краткое |
Залог | страдательное |
Транзитивность | переходное |
Вид | двувидовой |
Время | прошедшее |
Род | мужской |
Число | единственное |
Возвратность | невозвратное |
аккредит — корень,
ова — суффикс,
н — суффикс,
ø — нулевое окончание.
часть речи | слово |
---|---|
Глагол | аккредитовать |
Прич. страд. прош. | аккредитованный |
Прич. кр. страд. прош. | аккредитован |
Прич. страд. наст. | аккредитуемый |
Прич. кр. страд. наст. | аккредитуем |
Прич. действ. прош. | аккредитовавший |
Прич. действ. наст. | аккредитующий |
Дееприч. прош. | аккредитовав |
Дееприч. наст. | аккредитуя |