Произношение | норматизи́ровать |
Начальная форма | норматизировать |
Инфинитив | да |
Категория личности/безличности | личный |
Транзитивность | переходный |
Вид | несовершенный |
Спряжение | 1-е спряжение |
Возвратность | невозвратный |
наст. | прош. | повелит. | ||
---|---|---|---|---|
Я | муж. р. | норматизирую | норматизировал | |
жен. р. | норматизировала | |||
Ты | муж. р. | норматизируешь | норматизировал | норматизируй |
жен. р. | норматизировала | |||
Он | норматизирует | норматизировал | ||
Она | норматизировала | |||
Оно | норматизировало | |||
Мы | норматизируем | норматизировали | ||
Вы | норматизируете | норматизировали | норматизируйте | |
Они | норматизируют | норматизировали |
норм — корень,
ат — суффикс,
из — суффикс,
ир — суффикс,
ова — суффикс,
ть — окончание.
часть речи | слово |
---|---|
Глагол | норматизировать |
Прич. страд. прош. | норматизированный |
Прич. кр. страд. прош. | норматизирован |
Прич. страд. наст. | норматизируемый |
Прич. кр. страд. наст. | норматизируем |
Прич. действ. прош. | норматизировавший |
Прич. действ. наст. | норматизирующий |
Дееприч. наст. | норматизируя |