Произношение | санмари́нцем |
Начальная форма | санмаринец |
Тип | нарицательное |
Одушевленность | одушевлённое |
Склонение | 2-e склонение |
Род | мужской |
Число | единственное |
Падеж | творительный |
падеж | ед. ч. | мн. ч. |
---|---|---|
Им. | санмаринец | санмаринцы |
Рд. | санмаринца | санмаринцев |
Дт. | санмаринцу | санмаринцам |
Вн. | санмаринца | санмаринцев |
Тв. | санмаринцем | санмаринцами |
Пр. | санмаринце | санмаринцах |
санмарин — корень,
ц — суффикс,
ем — окончание.