СловоРул
Морфологический разбор
парателлурита
имя существительное
Произношение
парателлури́та
Начальная форма
парателлурит
Тип
нарицательное
Одушевленность
неодушевлённое
Склонение
2-e склонение
Род
мужской
Число
единственное
Падеж
родительный
Склонение существительного «парателлурита»
падеж
ед. ч.
мн. ч.
Им.
парателлурит
парателлуриты
Рд.
парателлурита
парателлуритов
Дт.
парателлуриту
парателлуритам
Вн.
парателлурит
парателлуриты
Тв.
парателлуритом
парателлуритами
Пр.
парателлурите
парателлуритах
Морфемный разбор (по составу) существительного «парателлурита»
парателлурит
а
парателлур
— корень
,
ит
— суффикс
,
а
— окончание
.