Произношение | парата́ксису |
Начальная форма | паратаксис |
Тип | нарицательное |
Одушевленность | неодушевлённое |
Склонение | 2-e склонение |
Род | мужской |
Число | единственное |
Падеж | дательный |
падеж | ед. ч. | мн. ч. |
---|---|---|
Им. | паратаксис | паратаксисы |
Рд. | паратаксиса | паратаксисов |
Дт. | паратаксису | паратаксисам |
Вн. | паратаксис | паратаксисы |
Тв. | паратаксисом | паратаксисами |
Пр. | паратаксисе | паратаксисах |
пара — корень,
таксис — корень,
у — окончание.