Произношение | делокализу́й |
Начальная форма | делокализовать |
Инфинитив | нет |
Категория личности/безличности | личный |
Наклонение | повелительное |
Транзитивность | переходный |
Вид | несовершенный |
Число | единственное |
Спряжение | 1-е спряжение |
Возвратность | невозвратный |
наст. | прош. | повелит. | ||
---|---|---|---|---|
Я | муж. р. | делокализую | делокализовал | |
жен. р. | делокализовала | |||
Ты | муж. р. | делокализуешь | делокализовал | делокализуй |
жен. р. | делокализовала | |||
Он | делокализует | делокализовал | ||
Она | делокализовала | |||
Оно | делокализовало | |||
Мы | делокализуем | делокализовали | ||
Вы | делокализуете | делокализовали | делокализуйте | |
Они | делокализуют | делокализовали |
делокал — корень,
из — суффикс,
у — суффикс,
й — окончание.
часть речи | слово |
---|---|
Глагол | делокализовать |
Прич. страд. прош. | делокализованный |
Прич. кр. страд. прош. | делокализован |
Прич. страд. наст. | делокализуемый |
Прич. кр. страд. наст. | делокализуем |
Прич. действ. прош. | делокализовавший |
Прич. действ. наст. | делокализующий |
Дееприч. наст. | делокализуя |