Произношение | нагла́зилось |
Начальная форма | наглазиться |
Инфинитив | нет |
Категория личности/безличности | личный |
Наклонение | изъявительное |
Транзитивность | непереходный |
Вид | совершенный |
Время | прошедшее |
Род | средний |
Число | единственное |
Спряжение | 2-е спряжение |
Возвратность | возвратный |
будущ. | прош. | повелит. | ||
---|---|---|---|---|
Я | муж. р. | наглажусь | наглазился | |
жен. р. | наглазилась | |||
Ты | муж. р. | наглазишься | наглазился | наглазься |
жен. р. | наглазилась | |||
Он | наглазится | наглазился | ||
Она | наглазилась | |||
Оно | наглазилось | |||
Мы | наглазимся | наглазились | ||
Вы | наглазитесь | наглазились | наглазьтесь | |
Они | наглазятся | наглазились |
на — приставка,
глаз — корень,
и — суффикс,
л — суффикс,
о — окончание,
сь — постфикс.
часть речи | слово |
---|---|
Глагол | наглазиться |
Прич. действ. прош. | наглазившийся |
Дееприч. прош. | наглазившисьнаглазясь |