Произношение | акроциано́за |
Начальная форма | акроцианоз |
Тип | нарицательное |
Одушевленность | неодушевлённое |
Склонение | 2-e склонение |
Род | мужской |
Число | единственное |
Падеж | родительный |
падеж | ед. ч. | мн. ч. |
---|---|---|
Им. | акроцианоз | акроцианозы |
Рд. | акроцианоза | акроцианозов |
Дт. | акроцианозу | акроцианозам |
Вн. | акроцианоз | акроцианозы |
Тв. | акроцианозом | акроцианозами |
Пр. | акроцианозе | акроцианозах |
акроци — корень,
ан — суффикс,
оз — суффикс,
а — окончание.