Произношение | обра́зчика |
Начальная форма | образчик |
Тип | нарицательное |
Одушевленность | неодушевлённое |
Склонение | 2-e склонение |
Род | мужской |
Число | единственное |
Падеж | родительный |
падеж | ед. ч. | мн. ч. |
---|---|---|
Им. | образчик | образчики |
Рд. | образчика | образчиков |
Дт. | образчику | образчикам |
Вн. | образчик | образчики |
Тв. | образчиком | образчиками |
Пр. | образчике | образчиках |
образч — корень,
ик — суффикс,
а — окончание.