Произношение | шварто́влены |
Начальная форма | швартовленный |
Форма | краткое |
Залог | страдательное |
Транзитивность | переходное |
Вид | несовершенный |
Время | прошедшее |
Число | множественное |
Возвратность | невозвратное |
шварто — корень,
вл — корень,
ен — суффикс,
ы — окончание.
часть речи | слово |
---|---|
Глагол | швартовить |
Прич. страд. прош. | швартовленный |
Прич. кр. страд. прош. | швартовлен |
Прич. страд. наст. | швартовимый |
Прич. кр. страд. наст. | швартовим |
Прич. действ. прош. | швартовивший |
Прич. действ. наст. | швартовящий |
Дееприч. прош. | швартовившвартовивши |
Дееприч. наст. | швартовя |