Произношение | перера́ньте |
Начальная форма | переранить |
Инфинитив | нет |
Категория личности/безличности | личный |
Наклонение | повелительное |
Транзитивность | переходный |
Вид | совершенный |
Число | множественное |
Спряжение | 2-е спряжение |
Возвратность | невозвратный |
будущ. | прош. | повелит. | ||
---|---|---|---|---|
Я | муж. р. | перераню | переранил | |
жен. р. | переранила | |||
Ты | муж. р. | переранишь | переранил | перерань |
жен. р. | переранила | |||
Он | переранит | переранил | ||
Она | переранила | |||
Оно | переранило | |||
Мы | перераним | переранили | ||
Вы | перераните | переранили | перераньте | |
Они | переранят | переранили |
пере — приставка,
ран — корень,
ь — суффикс,
те — окончание.
часть речи | слово |
---|---|
Глагол | переранить |
Прич. страд. прош. | перераненный |
Прич. кр. страд. прош. | переранен |
Прич. действ. прош. | переранивший |
Дееприч. прош. | перераняпереранивпереранивши |