Произношение | раска́рмливать |
Начальная форма | раскармливать |
Инфинитив | да |
Категория личности/безличности | личный |
Транзитивность | переходный |
Вид | несовершенный |
Спряжение | 1-е спряжение |
Возвратность | невозвратный |
наст. | прош. | повелит. | ||
---|---|---|---|---|
Я | муж. р. | раскармливаю | раскармливал | |
жен. р. | раскармливала | |||
Ты | муж. р. | раскармливаешь | раскармливал | раскармливай |
жен. р. | раскармливала | |||
Он | раскармливает | раскармливал | ||
Она | раскармливала | |||
Оно | раскармливало | |||
Мы | раскармливаем | раскармливали | ||
Вы | раскармливаете | раскармливали | раскармливайте | |
Они | раскармливают | раскармливали |
рас — приставка,
кармл — корень,
ива — суффикс,
ть — окончание.
часть речи | слово |
---|---|
Глагол | раскармливать |
Прич. страд. наст. | раскармливаемый |
Прич. кр. страд. наст. | раскармливаем |
Прич. действ. прош. | раскармливавший |
Прич. действ. наст. | раскармливающий |
Дееприч. наст. | раскармливая |