Произношение | размундшту́чить |
Начальная форма | размундштучить |
Инфинитив | да |
Категория личности/безличности | личный |
Транзитивность | переходный |
Вид | совершенный |
Спряжение | 2-е спряжение |
Возвратность | невозвратный |
будущ. | прош. | повелит. | ||
---|---|---|---|---|
Я | муж. р. | размундштучу | размундштучил | |
жен. р. | размундштучила | |||
Ты | муж. р. | размундштучишь | размундштучил | размундштучь |
жен. р. | размундштучила | |||
Он | размундштучит | размундштучил | ||
Она | размундштучила | |||
Оно | размундштучило | |||
Мы | размундштучим | размундштучили | ||
Вы | размундштучите | размундштучили | размундштучьте | |
Они | размундштучат | размундштучили |
раз — приставка,
мундштуч — корень,
и — суффикс,
ть — окончание.
часть речи | слово |
---|---|
Глагол | размундштучить |
Прич. страд. прош. | размундштученный |
Прич. кр. страд. прош. | размундштучен |
Прич. действ. прош. | размундштучивший |
Дееприч. прош. | размундштучаразмундштучивразмундштучивши |