Произношение | развра́тничаю |
Начальная форма | развратничать |
Инфинитив | нет |
Категория личности/безличности | личный |
Наклонение | изъявительное |
Транзитивность | непереходный |
Вид | несовершенный |
Время | настоящее |
Лицо | 1-e лицо |
Число | единственное |
Спряжение | 1-е спряжение |
Возвратность | невозвратный |
наст. | прош. | повелит. | ||
---|---|---|---|---|
Я | муж. р. | развратничаю | развратничал | |
жен. р. | развратничала | |||
Ты | муж. р. | развратничаешь | развратничал | развратничай |
жен. р. | развратничала | |||
Он | развратничает | развратничал | ||
Она | развратничала | |||
Оно | развратничало | |||
Мы | развратничаем | развратничали | ||
Вы | развратничаете | развратничали | развратничайте | |
Они | развратничают | развратничали |
разврат — корень,
нич — суффикс,
а — суффикс,
ю — окончание.
часть речи | слово |
---|---|
Глагол | развратничать |
Прич. действ. прош. | развратничавший |
Прич. действ. наст. | развратничающий |
Дееприч. наст. | развратничая |