Произношение | германа́те |
Начальная форма | германат |
Тип | нарицательное |
Одушевленность | неодушевлённое |
Склонение | 2-e склонение |
Род | мужской |
Число | единственное |
Падеж | предложный |
падеж | ед. ч. | мн. ч. |
---|---|---|
Им. | германат | германаты |
Рд. | германата | германатов |
Дт. | германату | германатам |
Вн. | германат | германаты |
Тв. | германатом | германатами |
Пр. | германате | германатах |
германат — корень,
е — окончание.