Произношение | доза́ривало |
Начальная форма | дозаривать |
Инфинитив | нет |
Категория личности/безличности | личный |
Наклонение | изъявительное |
Транзитивность | переходный |
Вид | несовершенный |
Время | прошедшее |
Род | средний |
Число | единственное |
Спряжение | 1-е спряжение |
Возвратность | невозвратный |
наст. | прош. | повелит. | ||
---|---|---|---|---|
Я | муж. р. | дозариваю | дозаривал | |
жен. р. | дозаривала | |||
Ты | муж. р. | дозариваешь | дозаривал | дозаривай |
жен. р. | дозаривала | |||
Он | дозаривает | дозаривал | ||
Она | дозаривала | |||
Оно | дозаривало | |||
Мы | дозариваем | дозаривали | ||
Вы | дозариваете | дозаривали | дозаривайте | |
Они | дозаривают | дозаривали |
до — приставка,
зар — корень,
ива — суффикс,
л — суффикс,
о — окончание.
часть речи | слово |
---|---|
Глагол | дозаривать |
Прич. страд. наст. | дозариваемый |
Прич. кр. страд. наст. | дозариваем |
Дееприч. наст. | дозаривая |