Произношение | озагла́вливать |
Начальная форма | озаглавливать |
Инфинитив | да |
Категория личности/безличности | личный |
Транзитивность | переходный |
Вид | несовершенный |
Спряжение | 1-е спряжение |
Возвратность | невозвратный |
наст. | прош. | повелит. | ||
---|---|---|---|---|
Я | муж. р. | озаглавливаю | озаглавливал | |
жен. р. | озаглавливала | |||
Ты | муж. р. | озаглавливаешь | озаглавливал | озаглавливай |
жен. р. | озаглавливала | |||
Он | озаглавливает | озаглавливал | ||
Она | озаглавливала | |||
Оно | озаглавливало | |||
Мы | озаглавливаем | озаглавливали | ||
Вы | озаглавливаете | озаглавливали | озаглавливайте | |
Они | озаглавливают | озаглавливали |
о — приставка,
заглавл — корень,
ива — суффикс,
ть — окончание.
часть речи | слово |
---|---|
Глагол | озаглавливать |
Прич. страд. наст. | озаглавливаемый |
Прич. кр. страд. наст. | озаглавливаем |
Прич. действ. прош. | озаглавливавший |
Прич. действ. наст. | озаглавливающий |
Дееприч. наст. | озаглавливая |