Произношение | отпа́занчить |
Начальная форма | отпазанчить |
Инфинитив | да |
Категория личности/безличности | личный |
Транзитивность | переходный |
Вид | совершенный |
Спряжение | 2-е спряжение |
Возвратность | невозвратный |
будущ. | прош. | повелит. | ||
---|---|---|---|---|
Я | муж. р. | отпазанчу | отпазанчил | |
жен. р. | отпазанчила | |||
Ты | муж. р. | отпазанчишь | отпазанчил | отпазанчи |
жен. р. | отпазанчила | |||
Он | отпазанчит | отпазанчил | ||
Она | отпазанчила | |||
Оно | отпазанчило | |||
Мы | отпазанчим | отпазанчили | ||
Вы | отпазанчите | отпазанчили | отпазанчите | |
Они | отпазанчат | отпазанчили |
от — приставка,
пазанч — корень,
и — суффикс,
ть — окончание.
часть речи | слово |
---|---|
Глагол | отпазанчить |
Прич. страд. прош. | отпазанченный |
Прич. кр. страд. прош. | отпазанчен |
Прич. действ. прош. | отпазанчивший |
Дееприч. прош. | отпазанчаотпазанчивотпазанчивши |