Произношение | табуизи́роваться |
Начальная форма | табуизироваться |
Инфинитив | да |
Категория личности/безличности | личный |
Транзитивность | непереходный |
Вид | несовершенный |
Спряжение | 1-е спряжение |
Возвратность | возвратный |
наст. | прош. | повелит. | ||
---|---|---|---|---|
Я | муж. р. | табуизируюсь | табуизировался | |
жен. р. | табуизировалась | |||
Ты | муж. р. | табуизируешься | табуизировался | табуизируйся |
жен. р. | табуизировалась | |||
Он | табуизируется | табуизировался | ||
Она | табуизировалась | |||
Оно | табуизировалось | |||
Мы | табуизируемся | табуизировались | ||
Вы | табуизируетесь | табуизировались | табуизируйтесь | |
Они | табуизируются | табуизировались |
табу — корень,
из — суффикс,
ир — суффикс,
ова — суффикс,
ть — окончание,
ся — постфикс.
часть речи | слово |
---|---|
Глагол | табуизироваться |
Прич. действ. прош. | табуизировавшийся |
Прич. действ. наст. | табуизирующийся |
Дееприч. наст. | табуизируясь |