Произношение | навё́ртываться |
Начальная форма | навертываться |
Инфинитив | да |
Категория личности/безличности | личный |
Транзитивность | непереходный |
Вид | несовершенный |
Спряжение | 1-е спряжение |
Возвратность | возвратный |
наст. | прош. | повелит. | ||
---|---|---|---|---|
Я | муж. р. | навертываюсь | навертывался | |
жен. р. | навертывалась | |||
Ты | муж. р. | навертываешься | навертывался | навертывайся |
жен. р. | навертывалась | |||
Он | навертывается | навертывался | ||
Она | навертывалась | |||
Оно | навертывалось | |||
Мы | навертываемся | навертывались | ||
Вы | навертываетесь | навертывались | навертывайтесь | |
Они | навертываются | навертывались |
на — приставка,
верт — корень,
ыва — суффикс,
ть — окончание,
ся — постфикс.
часть речи | слово |
---|---|
Глагол | навертываться |
Прич. действ. прош. | навертывавшийся |
Прич. действ. наст. | навертывающийся |
Дееприч. наст. | навертываясь |