Произношение | кераргири́том |
Начальная форма | кераргирит |
Тип | нарицательное |
Одушевленность | неодушевлённое |
Склонение | 2-e склонение |
Род | мужской |
Число | единственное |
Падеж | творительный |
падеж | ед. ч. | мн. ч. |
---|---|---|
Им. | кераргирит | кераргириты |
Рд. | кераргирита | кераргиритов |
Дт. | кераргириту | кераргиритам |
Вн. | кераргирит | кераргириты |
Тв. | кераргиритом | кераргиритами |
Пр. | кераргирите | кераргиритах |
кераргир — корень,
ит — суффикс,
ом — окончание.