СловоРул
Морфологический разбор
диизоцианату
имя существительное
Произношение
диизоциана́ту
Начальная форма
диизоцианат
Тип
нарицательное
Одушевленность
неодушевлённое
Склонение
2-e склонение
Род
мужской
Число
единственное
Падеж
дательный
Склонение существительного «диизоцианату»
падеж
ед. ч.
мн. ч.
Им.
диизоцианат
диизоцианаты
Рд.
диизоцианата
диизоцианатов
Дт.
диизоцианату
диизоцианатам
Вн.
диизоцианат
диизоцианаты
Тв.
диизоцианатом
диизоцианатами
Пр.
диизоцианате
диизоцианатах
Морфемный разбор (по составу) существительного «диизоцианату»
диизоцианат
у
диизоци
— корень
,
ан
— суффикс
,
ат
— суффикс
,
у
— окончание
.