Произношение | бренча́нью |
Начальная форма | бренчанье |
Тип | нарицательное |
Одушевленность | неодушевлённое |
Склонение | 2-e склонение |
Род | средний |
Число | единственное |
Падеж | дательный |
падеж | ед. ч. | мн. ч. |
---|---|---|
Им. | бренчанье | бренчанья |
Рд. | бренчанья | бренчаний |
Дт. | бренчанью | бренчаньям |
Вн. | бренчанье | бренчанья |
Тв. | бренчаньем | бренчаньями |
Пр. | бренчаньи | бренчаньях |
брен — корень,
чань — суффикс,
ю — окончание.