Чтобы посмотреть все варианты слова «нарывучем», перейдите по ссылке.
Произношение | нарыву́чем |
Начальная форма | нарывучий |
Форма | полное |
Изменяемая/неизменяемая форма | изменяемое |
Род | средний |
Число | единственное |
Падеж | предложный |
падеж | ед. ч. | мн. ч. | |||
---|---|---|---|---|---|
муж. р. | жен. р. | ср. р. | |||
Им. | нарывучий | нарывучая | нарывучее | нарывучие | |
Рд. | нарывучего | нарывучей | нарывучего | нарывучих | |
Дт. | нарывучему | нарывучей | нарывучему | нарывучим | |
Вн. | одуш. | нарывучего | нарывучую | нарывучее | нарывучих |
неод. | нарывучий | нарывучие | |||
Тв. | нарывучим | нарывучейнарывучею | нарывучим | нарывучими | |
Пр. | нарывучем | нарывучей | нарывучем | нарывучих |
нарыв — корень,
уч — суффикс,
ем — окончание.