Произношение | не́рвничать |
Начальная форма | нервничать |
Инфинитив | да |
Категория личности/безличности | личный |
Транзитивность | непереходный |
Вид | несовершенный |
Спряжение | 1-е спряжение |
Возвратность | невозвратный |
наст. | прош. | повелит. | ||
---|---|---|---|---|
Я | муж. р. | нервничаю | нервничал | |
жен. р. | нервничала | |||
Ты | муж. р. | нервничаешь | нервничал | нервничай |
жен. р. | нервничала | |||
Он | нервничает | нервничал | ||
Она | нервничала | |||
Оно | нервничало | |||
Мы | нервничаем | нервничали | ||
Вы | нервничаете | нервничали | нервничайте | |
Они | нервничают | нервничали |
нерв — корень,
н — суффикс,
ича — суффикс,
ть — окончание.
часть речи | слово |
---|---|
Глагол | нервничать |
Прич. действ. прош. | нервничавший |
Прич. действ. наст. | нервничающий |
Дееприч. наст. | нервничая |