Произношение | перенаце́ливать |
Начальная форма | перенацеливать |
Инфинитив | да |
Категория личности/безличности | личный |
Транзитивность | переходный |
Вид | несовершенный |
Спряжение | 1-е спряжение |
Возвратность | невозвратный |
наст. | прош. | повелит. | ||
---|---|---|---|---|
Я | муж. р. | перенацеливаю | перенацеливал | |
жен. р. | перенацеливала | |||
Ты | муж. р. | перенацеливаешь | перенацеливал | перенацеливай |
жен. р. | перенацеливала | |||
Он | перенацеливает | перенацеливал | ||
Она | перенацеливала | |||
Оно | перенацеливало | |||
Мы | перенацеливаем | перенацеливали | ||
Вы | перенацеливаете | перенацеливали | перенацеливайте | |
Они | перенацеливают | перенацеливали |
пере — приставка,
на — приставка,
цел — корень,
ива — суффикс,
ть — окончание.
часть речи | слово |
---|---|
Глагол | перенацеливать |
Прич. страд. наст. | перенацеливаемый |
Прич. кр. страд. наст. | перенацеливаем |
Прич. действ. прош. | перенацеливавший |
Прич. действ. наст. | перенацеливающий |
Дееприч. наст. | перенацеливая |